Блог секция Урология

Внезапни неудържими пориви за уриниране издават свръхактивен пикочен мехур

Д-р Васил Василев – основател на сайта www.urology.bg

– Д-р Василев, заболяване ли е свръхактивният пикочен мехур?

– Свръхактивният пикочен мехур не е заболяване. Това е клиничен синдром, който включва група от симптоми. Най-често срещаният от тях е внезапната неотложна нужда за уриниране, която не може да се контролира или задържи. В някои случаи това може доведе до изпускане на урина – инконтиненция. Честото уриниране през деня и нощта (никтурия) е друг симптом, който подсказва за проблема.

Свръхактивният пикочен мехур оказва сериозно влияние върху качеството на живот на пациентите. Те се страхуват да излязат на разходка, да отидат на кино, да пътуват. През деня ходят до тоалетна повече от 8 пъти, като може да стигнат и до 15-20 пъти. Нощно време пък се будят по 5-6 пъти, което нарушава изключително много съня им и тяхната трудоспособност през деня. Много от засегнатите се оплакват, че в офиса или на работното място непрекъснато трябва да търсят тоалетна.

– Какво точно се случва в организма?  

– Функцията на пикочния мехур е не само да складира урината, но и да я изхвърля. В неговата стена има рецептори, които реагират на разтягането и дават информация на мозъка до каква степен се е напълнил. Когато е препълнен, се появяват неудържими позиви за уриниране. При свръхактивния пикочен мехур рецепторите реагират на много по-малко разтягане, но усещането на пациента е за голямо количество урина, което го принуждава да отиде до тоалетната.

Обичайно при около 100-150 мл урина в пикочния мехур човек има умерена необходимост за уриниране, при 250-300 мл позивът е по-силен, а при над 350-400 мл е наистина неудържим.

При свръхактивния пикочен мехур тези показатели са значително по-ниски. Пациентът изпитва силна нужда да отиде до тоалетна при 100 мл, а при 200 мл необходимостта е неудържима – може да се стигне и до изпускане на урина. Важно е да се подчертае, че позивът не идва постепенно, а се появява рязко, изведнъж.

– Какви са причините за този проблем?
– Предполага се, че честотата на разпространение сред населението е  между 10 и 20%. Засегнати са както мъже, така и жени. Не можем да кажем със  сигурност на какво се дължи. Често пъти дори не откриваме физиологична причина. При мъжете може се да предполага, че е възможно заради проблеми с простатата, но при жените трябва да се търси друга причина.

– Споменахте, че се проявява и на работното място, което означава, че засегнати могат да бъдат не само възрастни хора.

– Категорично. При възрастните се среща по-често, но синдромът засяга също така млади мъже и жени.

– Провокира ли свръхактивният пикочен мехур други нарушения в организма?

–   Възможни са усложнения, които да доведат до по-често уриниране, с по-остри позиви, но до застрашаващи здравето състояния не се стига. Често пъти обаче хората изпадат в депресия, защото животът им буквално се преобръща.

Парадоксалното е, че самите пациенти рядко търсят помощ. Симптомите трябва да станат много тежки и мъчителни, за да се обърнат към лекар.
Нямам обяснение на какво се дължи това. Вероятно се срамуват, поради което се примиряват със състоянието си.

– Възможно ли е този синдром да бъде объркан с други заболявания?

– Симптоматиката при някои състояния е сходна с тази при свръхактивния пикочен мехур. Острият цистит например протича с често и болезнено уриниране, придружено от императивни позиви. Ние обаче успяваме да различим двете състояния.

– Как се поставя диагнозата?
– Най-обективният начин са т. нар. уродинамични изследвания, чрез които измерваме контрактилитета – възможността на пикочния мехур да се стяга или отпуска спрямо определено количество урина.

В пикочния мехур се слага катетър с датчици, чрез които определяме налягането. Впоследствие вкарваме вода, за да установим при какви стойности и с каква сила пикочният мехур реагира.

– Къде могат да се изследват пациентите?

– В доболничната помощ това трудно може да стане, защото апаратурата за това изследване е доста скъпа. Обикновено с подходящата техника разполагат болниците.  Самото изследване се извършва в амбулаторни условия – пациентът не се нуждае от упойка, от някаква специална подготовка, не се изисква да лежи в болница. Цялата процедура продължава около 30-40 минути.

– А какво лечение се провежда?

– Трудно можем да говорим за пълно излекуване, но съществуват медикаменти, които водят до значително подобряване на състоянието. Тези лекарства до известна степен блокират действието на рецепторите в стената на пикочния мехур.

Първите препарати от тази група даваха доста странични ефекти – запек, потене на ръцете, сухота в устата. Причината е, че това бяха неселективни блокери, които въздействаха не само върху рецепторите на пикочния мехур, но блокираха и други невромедиатори.

Новата генерация медикаменти са селективни, блокират само  рецепторите в пикочния мехур и никъде другаде. Това са препаратите от новата група на солифенацина. Действието им е значително по-силно, а страничните ефекти са много малко и почти не се проявяват. Това ни позволява да увеличим дозата, без да причиняваме дискомфорт на пациента. Същевременно значително намаляваме  спешните позиви за уриниране и другите симптоми на свръхреактивен пикочен мехур. Медикаментите се изписват след консултация с уролог, приемат се веднъж дневно, а резултатите са много добри. В момента е синтезирана още по-нова молекула свръхселективен блокер. Надяваме се до края на годината да бъде регистрирана и в България.

– Необходимо ли е пациентите да спазват някакви диети?

– Някои храни и напитки допълнително повишават контрактилитета и дразнят пикочния мехур – кафето, концентрираният алкохол, лютите храни. Влияние оказват още стресът и напрежението, защото мозъкът отчита тези импулси и оплакванията могат да се засилят. През студените месеци, при настинка, при дискомфорт симптомите също се влошават.