Кръвта в урината е един от най-честите симптоми в урологията, който изключително много плаши пациентите. Нормалната човешка реакция на всеки би била да се изплаши при вида на червената урина и да се страхува от някаква страшна болест. За щастие в повечето пъти е точно обратното и във видеото Д-р Василев подробно обяснява за най-честите причини за кръв в урината, които за щастие са са много различни от най-страшните.
Във видеото ще разберете какви са оплакванията и кървенето при цистити – инфекция на пикочния мехур, при камъни в бъбреците и при увеличена простатата. Ще научите още и какви са най-типичните симптоми при опасните болести като рак на пикочния мехур, рак на простатата и рак на бъбрека.
Видеото е много полезно за всички, които са имали или имат кръв в урината и ще разберете как тя се диагностицира и какво да правите в тези случаи.
ЗА ПРЕГЛЕД ПРИ УРОЛОГ
Урологичен Център “Д-р Василев”
Тел. 0898 765 649, ул. Георги С. Раковски №186, София
Наличието на кръв в урината, т.нар. хематурия не е нормално състояние и задължително трябва да бъде уточнено, тъй като може да е симптом както на банално проблем като цистит или на някоя сериозна и опасна болест. Категорично, в случай на червена или розова урина Ви препоръчваме да посетите уролог и да избягвате самодиагностициране и лечение по интернет.
Хематурията е симптом на много различни и разнородни болести на бъбреците, пикочния мехур, простатата или уретрата и реално е налична при повечето урологични проблеми.
1. Камъни в бъбреците
2. Уроинфекции – цистити или пиелонефрит
3. Туморни на пикочния мехур
4. Тумор на бъбрека
5. Травма и др.
Кръвта може да бъде обилна и урината да е оцветена в тъмно червено или в малки, дори микроскопични количества, когато урината е розова или дори безцветна. Тежестта на хематуриата не винаги съответства на тежестта на болестта. Също така, тя може да бъде съпроводена с болки и болезнено уриниране или да бъде безсимптомна, което в повечето случаи е неблагоприятем фактор, особено ако става въпрос за мъж над 60 години, настоящ или бивш пушач (висок риск от рак на пикочния мехур).
Изследвания
Най-честото и просто изследване е т.нар. обикновена урина, при която се установява точното количество кръв в урината или се откриват микроскопски следи от нея.
Второто най-често изследване е т.нар. ехография или ултразвук – с него бързо, безвредно и евтино се установяват евентуални проблеми в пикочния мехур (като тумори например) или в бъбрека. Опитния специалист бързо и лесно може да се ориентира, особено с новите модели прецизни ехографски апарати.
В случаите на съмнение за тумор на пикочния мехур от ехографското изследване, може да се наложи да се направи цистоскопия – това е изследване, при което се оглежда пикочния мехур отвътре. Вежте видеото за цистоскопията:
При нужда и съмнение за сериозен проблем може да се наложат и допълнителни образни изследвания като скенер (КАТ) или магнитен резонанс.
В случаите на съмнение за уроинфекция се препоръчва т.нар. микробиология на урината, при която се установява конкретния причинител и съответно антибиограма, който показва антибиотичната чувствителност.
Какво да правите при кръв в урината?
Не се колебайте и не губете време – постетете специалист уролог, всичко останало е несериозно. Научете още за кръвта в урината!
За преглед при уролог – Урологичен Кабинет „Д-р Василев“, тел. 0898 765 649, ул. Г.С. Раковски №186, София
Фимозата е състояние, при което отворът на кожата на пениса или т.нар. препуциум е по-тесен и нееластичен, което затруднява свободното заголване на главата.
Реално въпростният препуциум представлява една кожна гънка, която в отпуснато състояние покрива главичката, като по този начин я предпазва от дразнене, механично триене в бельото или пък замърсяване или инфектиране и отделя секрет, който да я увлажнява. В ерекция, тази кожна гънка се разгъва и отива назад, за да може пениса свободно да удължи размера си. Нормално това става свободно, без затруднения, дърпане или дискомфорт и усещането в повечето случаи дори е приятно.
Лечението на фимозата е оперативно и се нарича обрязване или по медицински – циркумцизия. Това е малка хирургическа операция, която цели отстраняване на стеснения участък на кожата, без да се засяга функцията на пениса или оплодителната способност.
Вижте видеото с подробни обяснения и схеми за фимозата и обрязването:
Ако имате съмнение за фимоза или искате да се прегледате при уролог, моля позвънете ни тел.0898765649, или използвайте страницата ми за контакти, за де се свържете с мен.
– Д-р Василев, заболяване ли е свръхактивният пикочен мехур?
– Свръхактивният пикочен мехур не е заболяване. Това е клиничен синдром, който включва група от симптоми. Най-често срещаният от тях е внезапната неотложна нужда за уриниране, която не може да се контролира или задържи. В някои случаи това може доведе до изпускане на урина – инконтиненция. Честото уриниране през деня и нощта (никтурия) е друг симптом, който подсказва за проблема.
Свръхактивният пикочен мехур оказва сериозно влияние върху качеството на живот на пациентите. Те се страхуват да излязат на разходка, да отидат на кино, да пътуват. През деня ходят до тоалетна повече от 8 пъти, като може да стигнат и до 15-20 пъти. Нощно време пък се будят по 5-6 пъти, което нарушава изключително много съня им и тяхната трудоспособност през деня. Много от засегнатите се оплакват, че в офиса или на работното място непрекъснато трябва да търсят тоалетна.
– Какво точно се случва в организма?
– Функцията на пикочния мехур е не само да складира урината, но и да я изхвърля. В неговата стена има рецептори, които реагират на разтягането и дават информация на мозъка до каква степен се е напълнил. Когато е препълнен, се появяват неудържими позиви за уриниране. При свръхактивния пикочен мехур рецепторите реагират на много по-малко разтягане, но усещането на пациента е за голямо количество урина, което го принуждава да отиде до тоалетната.
Обичайно при около 100-150 мл урина в пикочния мехур човек има умерена необходимост за уриниране, при 250-300 мл позивът е по-силен, а при над 350-400 мл е наистина неудържим.
При свръхактивния пикочен мехур тези показатели са значително по-ниски. Пациентът изпитва силна нужда да отиде до тоалетна при 100 мл, а при 200 мл необходимостта е неудържима – може да се стигне и до изпускане на урина. Важно е да се подчертае, че позивът не идва постепенно, а се появява рязко, изведнъж.
– Какви са причините за този проблем? – Предполага се, че честотата на разпространение сред населението е между 10 и 20%. Засегнати са както мъже, така и жени. Не можем да кажем със сигурност на какво се дължи. Често пъти дори не откриваме физиологична причина. При мъжете може се да предполага, че е възможно заради проблеми с простатата, но при жените трябва да се търси друга причина.
– Споменахте, че се проявява и на работното място, което означава, че засегнати могат да бъдат не само възрастни хора.
– Категорично. При възрастните се среща по-често, но синдромът засяга също така млади мъже и жени.
– Провокира ли свръхактивният пикочен мехур други нарушения в организма?
– Възможни са усложнения, които да доведат до по-често уриниране, с по-остри позиви, но до застрашаващи здравето състояния не се стига. Често пъти обаче хората изпадат в депресия, защото животът им буквално се преобръща.
Парадоксалното е, че самите пациенти рядко търсят помощ. Симптомите трябва да станат много тежки и мъчителни, за да се обърнат към лекар.
Нямам обяснение на какво се дължи това. Вероятно се срамуват, поради което се примиряват със състоянието си.
– Възможно ли е този синдром да бъде объркан с други заболявания?
– Симптоматиката при някои състояния е сходна с тази при свръхактивния пикочен мехур. Острият цистит например протича с често и болезнено уриниране, придружено от императивни позиви. Ние обаче успяваме да различим двете състояния.
– Как се поставя диагнозата? – Най-обективният начин са т. нар. уродинамични изследвания, чрез които измерваме контрактилитета – възможността на пикочния мехур да се стяга или отпуска спрямо определено количество урина.
В пикочния мехур се слага катетър с датчици, чрез които определяме налягането. Впоследствие вкарваме вода, за да установим при какви стойности и с каква сила пикочният мехур реагира.
– Къде могат да се изследват пациентите?
– В доболничната помощ това трудно може да стане, защото апаратурата за това изследване е доста скъпа. Обикновено с подходящата техника разполагат болниците. Самото изследване се извършва в амбулаторни условия – пациентът не се нуждае от упойка, от някаква специална подготовка, не се изисква да лежи в болница. Цялата процедура продължава около 30-40 минути.
– А какво лечение се провежда?
– Трудно можем да говорим за пълно излекуване, но съществуват медикаменти, които водят до значително подобряване на състоянието. Тези лекарства до известна степен блокират действието на рецепторите в стената на пикочния мехур.
Първите препарати от тази група даваха доста странични ефекти – запек, потене на ръцете, сухота в устата. Причината е, че това бяха неселективни блокери, които въздействаха не само върху рецепторите на пикочния мехур, но блокираха и други невромедиатори.
Новата генерация медикаменти са селективни, блокират само рецепторите в пикочния мехур и никъде другаде. Това са препаратите от новата група на солифенацина. Действието им е значително по-силно, а страничните ефекти са много малко и почти не се проявяват. Това ни позволява да увеличим дозата, без да причиняваме дискомфорт на пациента. Същевременно значително намаляваме спешните позиви за уриниране и другите симптоми на свръхреактивен пикочен мехур. Медикаментите се изписват след консултация с уролог, приемат се веднъж дневно, а резултатите са много добри. В момента е синтезирана още по-нова молекула свръхселективен блокер. Надяваме се до края на годината да бъде регистрирана и в България.
– Необходимо ли е пациентите да спазват някакви диети?
– Някои храни и напитки допълнително повишават контрактилитета и дразнят пикочния мехур – кафето, концентрираният алкохол, лютите храни. Влияние оказват още стресът и напрежението, защото мозъкът отчита тези импулси и оплакванията могат да се засилят. През студените месеци, при настинка, при дискомфорт симптомите също се влошават.
Камъните в бъбреците са едно от най-честите урологични заболявания и засяга 10-15 % от популацията. Често пациентите не са добре запознати с тази болест и смятаме, че добре написаната и ясна информация би била полезна на всеки. Причината е, че пациентите са претрупани и им е изключително трудно да се ориентират в интернет статиите и публикации. Голяма част от интернет информацията идва от неясни източници и автори и препоръчват какви ли не „странни“ методи за лечение и диагностика.
В сайта www.Urology.bg е предоставена и можете да откриете качествена, достоверна и разбираема информация за камъните в бъбреците, която е предназначена за пациентие. Автор на публикациите е Д-р Васил Василев, а целта на Българският Урологичен Портал е всеки, който се нуждае, да може да се запознае с всичко за камъните – причинте за образуването им, методите на диагностика, модерните методи за лечение и разбиване с лазери и много други. Статиите са наистина достъпни за широката публика, с богат снимков материал и не е нужно да сте специалист, за да научите и разберете най-важното за тази болест.
Увеличената простатна жлеза, наричана още доброкачествената простатна хиперплазия е
състояние, характерно за възрастните мъже. С напредването на възрастта, следствие на мъжките
полови хормони, при мъжете след 35-40 годишна възраст простата постепенно започва да нараства
(хиперплазира). В началото, разрастването е слабо и не се усеща, но в един момент (обикновено около
60-65 г.) мъжете вече започват да усещат увеличената простата и се появяват първите
симптоми свързани с уринирането. Казано по друг начин – почти няма възрастен мъж, който да няма
някакви оплаквания от простатата.
Едва ли има общо-практикуващ лекар, за който доброкачествената простатна хиперплазия и “N40”
да не са ежедневие. С т.нар. “застаряване на населението”, както и с популяризирането на пролемите с простатата и “самолета”, мъжете които търсят помощ или просто искат да “проверят” простатата си са все повече и повече.
Целта на тази статия не е да Ви затрупваме с отегчаващи факти и термини, а да ви дадем основни насоки и полезни, практически съвети, за това как да отговорите на нуждите на пациенти си.
